автор: mariq-desislava

В ничия земя заспива човекът примирен,
потопен в мъртви пясъци и тихи псалми
Шумна тишина залива покоя
с безвреден опиев аромат
Тук ли си, небе?
Сълзите ти капят в бурното мрачно море
После- вик на самоубили се цветя
Врещи дъжда, лее своята кална песен,
с отвращение подхвърля
циничните си думи
Аз съм на края на света
и търся светлина,
непомрачена от черни петна
Искам да бягам,
макар и с пречупени криле
Искам да викам,
макар и без уста
Искам да обичам,
макар и с разкъсано сърце
Искам
Искам
Искам
Просто да бъда птичка с мокри крила,
удавена в дъжда
От пропастта ми се усмихва приятелчето ми-Смъртта