автор: simona_pejg

Синята птица прекоси океаните
на дълбоко затворените ти очи,
препъна се във водораслите на
пясъчните слънца....
Всички мисли ме водят към теб мой пясъчен свят
искам да изстрелям кръгове в спокойното огледало на водата
после ще изпия строшената вода от устните ти...
Всички пътища се пресичат в една безкрайно
олюляваща се права и аз не мога да ги побера
в линиите на ръцете си когато децата се раждат мъртви...
Понякога ме е страх от живота,
друг път от смъртта,
понякога нощта е бяла...
мъртвите ми идват на гости...
Здравей моя любима златна среда,
превързана с люлка за върховете на планините...
Виж, за всички е ясно,
че единственият начин да
останеш нормална е да полудееш
обичам е празна дума,
а мразя е понятие на безвремието
Понякога, когато се събудя,
виждам сивите котки
как приветстват нощта в очите си,
побрали си мракът,
който някак странно блести,
като премазана зеница…
колко коралови острови спират душата ми,
птиците отдавна са мъртви,
зелените гълъби
яздят морски коне и никой не знае, че
Аз съм Гачев хубавеца
Ебльо съм голям
Вижте как въртя гъзеца
прясно съм ебан
А корабите идват и си отиват,
кучетата лаят по звездите,
понякога самотата ме изстисква като
превръзка на прашка
обичам те...