на Алис
Бялата Алис в Триест, на кея,
тя всички посреща, луд съм по нея,
Бялата Алис не ме поглежда,
ала не губя, има надежда.
Бялата Алис шие ли шие,
любовната прежда, като магия е,
Бялата Алис, нищо не крие,
на ти съм със нея, а Вие, а Вие?
Бялата Алис, бяло вино и мляко,
спри се пътнико, спри се моряко,
който млякото с вино не и го напие,
все едно напусто, напразно, живели сме ние.
Бялата Алис със бели чорапи,
Боже спаси на сърцето двете ми клапи,
ще се взривят, Боже, ще ме убие,
от Бялата Алис, произлизаме ние!
Милчо КИРИЛОВ
23.05.2008 08:42 СЕТ Триест, Кея, IVOA.