автор: mariq-desislava

Мъртвешки бледи пеперудени крилца
целуват миглите ми вечер,
преди да заспя
и потъва моята душа
в ложето на вечността
Пъстроцветни, двойнствени фантазии
вмъкват се в оголеното съзнание,
неми цигулки пищят,
озвучили със стоновете си
отвъдния свят
Превръщам се в малка планета
сред звезден кръговрат,
разтрошавам с ярост
сърцевината на нощта
Парещи стъклени цветя
осветяват същността ми,
осеяна с трънени венци,
взривени мечти
и вироглави, скокливи лъжи
Навярно сторъки митични богове
са отредили тази моя съдба-
да бъда жигосана с печат на самота
и с необикнато сърце,
плуващо в тиня от черни ледове