автор: sradev

Понесе се слух, че в ей онова дере имало скрит смисъл. Не изтрая ловната ми душа, колкото и другите души, особенно дембелашката, да я убеждаваха, че няма смисъл да го търся. И така тръгнах на лов.

Екипирах се добре. Преподковах се статистически арксически космически. Позакърпих Голямата семантична мрежа (за балък любители на мъдрувания) с няколко по-нови понятия, нагънах я внимателно в 11-мерно пространство и пъхнах в раницата. През рамо преметнах пушката Гьодел, на пояса закачих брадвата Окам. Наточих модално голямата онтология Аристо и за всеки случай взех и две по-малки онтологии точени на червено вино и дим.

С мен взех само Гърмяният заяк и кучето Байно (английска порода Byknow) дресирано да подушва трансцендентален, иррационален, сюрреалистичен и кубичен смисъл. Не съм тлъст, че да се хваля, но Байно надушва 11 вида тютюн за лула и най-близката кръчма в околност от 42,7 километра. Капризен е, но като захапе смисъл не го пуща.
Влезнахме в дерето. Тук смисъл, там смисъл, надничаме вече и под петите на тревите - няма смисъл. Байно подви опашка, започна да скимти и да търси смисъл да се връщаме, че то жена му не се знае къде хойка. Не надушва в това дере никакъв смисъл, дори и икономическият "кел файда". Гърмяният заяк не униваше - има-няма все ще се намери някоя зелева глава, а в това все пак има смисъл. Така ми хрумна, че в дерето няма какво много да се ровиме, ами да потърся смисъл нагоре.

А над нас се прострял един голям, черен, рогат и зъбат смисъл, дрънка и прънкя, тряска и стряска и дори примлясква. Гръмнах по него със съчми "Хуз-Ху", а той си лети и пращи, хихика и чука и хич не му пука. Е, Байно от него се е уплашил, той не надушва това, което е над земята. А Гърмяният заяк се изтърколи в дерето от смях "Стреляш с топ в морето и ще правиш дупка".
Сетих се аз за черджето Шерпински дето си го постилам след закуска на тревата (дупка до дупка и все триъгълни), метнах го нагоре, залепи се за онуй черно, тракащо и зъбещо се. И смисъла изтъня, изтъня и се скри зад черджето. Веднага с голямата трансформация до 9,17 мерно пространство го сгънах, сви се черджето на кълбо нечесана вълна и смисъла в кълбото се оплете. Турих кълбото в яйце, яйцето в перце, перцето в сено, сеното в дърво и хайде до селото да го изкормиме.
В селото насъбраха се зяпачи, ние нищим ли нищим кълбото, а смисъл не се види и почнаха да ни се смеят селяните. Но Гърмяният заяк не се предава, каквото с Байно оскубем той реди по семантичната мрежа, където стърчи - със слюнка го приглажда и почна да се оформя едно чудо невиждано... Байно го помириса, изръмжа наежено и оповести, че сме хванали смисъла на хипотезата на Тара Понтьо**. Който я хване и тя не го пуща. Но Гърмяният заяк е стара маймуна и добре го е ослюнчил та седи смисъла залепен за семантичната мрежа.

И стана тя една - не е за приказване. Започнаха да скандират селяните "докторат докторат хабилитация" и да ни скубят по джобовете от радост. Заприличахме на кокошки на опашка за варене. И за кой вятър ни беше тоя рогат и зъбат смисъл?

---------------
*първата версия под заглавието "на лов за теореми" беше готвена за "Орбита", но тя се изпари, после ръкописа се затри, а последният който я бе чел - полудя.
**Хипотезата на Тара Понтьо изяснява изясняването. Гласи, че ясното може да се изясни чрез разнищване на осветяването.