автор: krissi

Уханна, тиха, звездна и ефирна вечер,
небе осеяно с милион искрици златни.
Луна усмихната,чаровно галещ вятър,
неръкотворна красота и необятна…

Очите се опиват, светят и искрят с нега,
сърцето се изпълва с нежна топлина.
Усмивка тиха, поглед благ и замечтан,
надежди, спомени, мечти и блян…

Ех, този облак черен – от къде се взе?!
Коварно скри за миг искрящото небе
и стана тъмно, тъжно и неистово боли…
Върви си облако – не, тази нощ не бива да вали…