автор: mariq-desislava

Това раздрано небе
непрекъснато излива
тягостните си сълзи,
покрива тишината,
под която мъртвите стенат насън
Изплаква гарванът своята песен,
безшумно пристъпва
и литва свободен,
извън царството на смъртта
Надига глава,
зове безпомощно мъстта
От гроба си изскача плътта,
човекът без име гони живота,
изплъзнал се отвъд
Застава смълчано
на скалата от лед,
брои дъждовните капки
и избухва от мъка след миг
Бездомна се скита птицата,
пиеща лунна светлина,
лута се в този свят от грешки,
изтъкан от кални въртележки
Гарванът гали с крила
сребърните пиедестали,
прославящи алчността,
прегризва главите на змиите,
стягащи ръцете на доброто
Всичко умира под това пияно от скръб небе
Само любовта неунищожима остава-
самотен лъч в гора от черен мрамор