автор: mariq-desislava

В крясъка на моите признания
се сипят локви от мечтания,
безумно ме разголваш без оправдания
и нямо ме приласкаваш,
загърбил вопли и страдания
Ръцете ти говорят и ме ваят,
без страх и жалост ме разгарят,
свещите в сърцето ти догарят
Само с теб съм цяла!