автор: koleto

Зариха в земята двамата влюбени,
Покриха телата с свещената пръст.
И спряха сърцата, от страсти обрулени,
Притихнаха скърби, и болки, и мъст.

Той легна по-първи във своето ложе,
А тя го последва само след миг,
Трескаво бързаща, за да положи,
Своето тяло до милия лик.

Но не във земята останаха двама,
Тяхната обич смъртта победи-
Два розови храста пълзяха през храма
И се прегръщаха, както преди.