Отивай си!
В сърцето ми е пусто,
както някога било е
пак без теб.
Отивай си!
А пътищата в нищото
ще извървя
без страх от самота.
И с вярата,
че всичко вече минало
ще се повтори пак,
но в нова светлина...
Върви!
Отивай!
Аз ще си остана,
ще продължа да вярвам
в своята мечта,
а теб, любими,
ще забравя...
Като безславен шепот
на безсмъртен океан.