Слънцето изнервящо напомня за избързалото лято.
Нажежено поглежда откъм небосвода, закачливо притичва през лъскавите повърхности, забива отблясъците си в очите ми. Вятърът не подобрява положението. До довечера ще имам приятно червеникавия цвят на печено пиле. С тази разлика, че пилетата не носят плажни рокли. Шмугвам се в най-близкия парк. Спокойствие. Шумът от бързащи на някъде хора не можа да влезе с мен и остана при тежките врати. Дървета, оръдия, камъни, две къщички и забравен фонтан... потъвам в атмосферата. Мечтите ми се развихрят...