И все пак аз те обичам.
Ти още си в мойта душа.
Макар че след тебе не тичам,
Най-близка за мен си в света.
Поглеждам жена непозната
И виждам твойто лице,
При всеки повей на вятър
Аз чувствам твойте ръце.
Нейде далече забива камбана!
В нея дочувам твойто сърце!
Аз ще те помня мила, засмяна,
И лъчезарна като небе!