автор: lachistata

Ще има ли, ще има ли
още любов,
когато ръцете усетим студени
и във вените плъпне сетният зов
на уморена и тъпа досада,
когато конецът горчив
на ланшното вкиснато вино
завърже гърлата- миг преди вик-
в жестока победна гарота...
Ще има ли, ще има ли
още любов,
когато срез анатомен направим
на силните слаби души
и отцепим парчето земя
като лудост за двама,
шизофренно разбила
нашите дребни мечти
в глупави дребни измами...
Ще има ли, ще има ли
още любов,
когато затръшнем познати врати
и открием познатото бдение
на прашния, тъмния път-
като мъртва ламя
проснат в краката ни,
очакващ и зъл,
толкова тясен, че не можем
рамо до рамо да крачим...
Аз вече приготвям своя компас...
Избрах си на изток да тръгна
и бързам...очаква ме изгревът,
а новият ден не иска без мен да започва...