автор: vanya777

Очакването, че ще бъда с теб
завърши вчера.
А може би съм се лъгала
и то изобщо да не е започвало.
И ще се питам още миг.
Дали е имало сливани
или си бил твърде далеч,
макар пред мен?
Казваш, че ще те боли.
А ти знаеш ли болката
от студеният ти поглед
как потъваше до недрата ми?
Не знаеш - и се моля никога да не узнаеш.
Повдигах се на пръсти
а после коленичих
и все с протегнати ръце...
А ти беше толкова висок и тих...
като онази скала
която вече не виждам.
Стопи се,
някъде между вятър
и дъх от цвят на светлина.
Сега остана само
времето.
В което ще сме Аз и Ти.
И моето завръщане,
но без силует.
Само безкрайност...
към отвъдното.
Където моето нямане
ще е твое очакване.