автор: mariq-desislava

Непорочност задимена
в кулата от ветрове
безшумно се излива,
цветове опожарени
от крилете на облаците се издигат
и стопена сянка сънят на боговете изпива
Греховна стая се катери
по извивките на дракона,
стаен в светлината на сърцата,
загиващи от любовен плен
Стоя на вратата
и слушам песните на паяците,
строени в бурята на душата
Дали да вляза
или да окова мислите си
на статуята полужива,
която от ъгъла ми се присмива?