автор: Vedrin

Пламъците пишат по ръцете ни
думите, родени в нощен час.
В пръсти, от докосване преплетени,
стих разпалва чудната си власт.

Може би е чувство неизказано.
Порив, от целувка онемял.
Вятър - зад завесата на разума,
вързал ни в съдбовния си шал.

Птица на мечтите ни жадувани,
влязла през комина до жарта.
И с крила, от огъня рисувани,
разгорила късче самота.

Пламъците пишат по ръцете ни
с топлещо мастило от искри.
Аз и ти сме огнено-прочетени
само миг, преди да зазори...

(От "Сбъднати предчувствия")