Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Tanita_eli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14154

Онлайн са:
Анонимни: 249
ХуЛитери: 1
Всичко: 250

Онлайн сега:
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОколо Амбарица І
раздел: Есета, пътеписи
автор: regulus

I


С благодарности на О.Д.Ъ. за помощта и подкрепата!



       И този път оцелях! Очаквах го, но все пак бе добре да го установя! Но това всъщност ще стане ясно накрая…

       В хладно априлско утро, събудили се сами, малко преди да го сторят различни устройства, почти не закусвайки и повдигайки приготвения ни от вечерта багаж, събрахме се покрай две коли на Крайна бензиностанция. Учуди ни количеството хора на нея – множество и от двата пола, зареждащи не само гориво, но и доста от вкусната на вид тестена храна. Сторихме го и ние, плюс кафе, чай и цигари – последните контрастиращи според мен ако не с вида, то поне с намеренията ни – да се качим на Планина и да прекараме добре. Бяхме се събрали девет души – пет жени и четирима мъже. Между нас имаше юристи, дизайнери, лекари, психолози, социални работници, началници движение на жп-гари и икономисти. Пъстро и премерено.
       Дъвчехме и пиехме, а през това време аз, като набеден за Водач, опитвах се да обясня на народа каква е целта ни и как ще я постигнем с по-малко страдание и повече щастие. На този етап успехът изглеждаше повече от сигурен, затова и почти никой не ми обръщаше сериозно внимание – ядяха, лочеха кафета и се прекъсваха едни-други в неразбираеми диалози. Скоро се отказах, и след като всички се заситиха, потеглихме най-после. Леката кола караше първа, понеже я водеше жена и беше по-бавна, а освен това и аз бях вътре – единствен спомнях си съвсем точно къде трябва да отидем. След нас следваше вседеходът „Крайслер" с останалите пет души.
       Осезаемо досаждах на спътничките си с постоянните си напъни да ги ограмотявам географски през целия път, но не можех да надвия на природата и навиците си. За тяхно щастие пристигнахме в рамките на няколко часа, след едно-единствено спиране – по-скоро за да се освободим от нещо течно, отколкото за друго. За пореден път не можах да разбера как Сопот може да свърши толкова бързо, след като едва се движим през него?! Завихме към лифта и оставихме колите на големия паркинг до него. Почти си спомнях, че е охраняем, което заявих повече от убедено. Шофьорите ми повярваха. Употребихме по още кафе, чакайки „Шеф дю лифт" да реши да го пусне – една от нормите за ползване на съоръжението бе да се съберат не по-малко от осем души накуп – тогава го пускаха! Ние бяхме девет, а освен това – като чакали край умрял глиган – край нас се завъртя групичка от шестима строги и всеобхватни мъже, част от които англоговорящи в най-общия смисъл на думата – така и не се разбираше откъде са. На единия от тях липсваше горен централен резец, което ни най-малко не го смущаваше постоянно да се усмихва като Росинант и да ползва придобитата пролука за задържане на цигарата си. Чакалите стояха, близваха по малко от топли бири и току кривяха вратове, гледайки в рядкото небе. Сторихме го и ние, за да видим, че няколко смелчаци (според жените) и щастливци (според мен) се реят високо над нас с цветни парапланери! Бързо съобразихме, че и чакалите са от техния отбор. Общият ни сбор далеч надхвърляше осем, така че лифтът бе пуснат и всеобхватните мъже започнаха да се изнасят първи нагоре с огромни раници, дотолкова доволни от себе си, че почти не забелязваха (сякаш) жените ни. Ние ги последвахме с полуусмивки.
       Оказа се, че ще пътуваме само до междинната станция на лифта, покриваща около 3 / 5-ти от разстоянието („Как го изчисли пък?" – попита една от тях), понеже горната част… няма седалки! В профилактика била. За щастие теренът под нея беше далеч по-полегат и разстоянието по-малко, та успях да забаламосам останалите, че така даже е по-добре – ще дишаме хладен („Студен е беее!") въздух, ще гледаме пейзажи, чакали на парапланери и пр. Номерът мина. Въпреки предупреждението ми, доста от жените тръгнаха навлечени с маса дрехи – като люспи на пресен лук – и скоро се наложи да обелят някои от тях. С малко или много пот, достигнахме до по-равния участък след първоначалното стръмно изкачване и част от нас седнаха на железобетонните основи на древно тракийска сграда, за да починат. Бързо им досадих с мрънкане и ги принудих да продължим. След половин час, сред останали отнякъде преспи сняг, достигнахме х. Добрила.
       Откакто за първи път минах оттам през смутната 1996 г. нещата се бяха попроменили. Изоставеният мащабен строеж от Бог-знае-кога бе доста по-разрушен – напомни ми за опустошена от руснаци сграда в чеченски град. Хижата бе позализана и входът й бе преместен откъм запад (но затова знаех отпреди две години!), имаше и нова сграда – за по-придирчиви туристи – с двойни стаи и мекокичозен интериор.
       Бяхме единствените външни в петък по обед и хижарите, в отличителни анцузи на някакво туристическо дружество и с вид на герои от стари и страшни немски приказки, се заеха да изпълняват поръчките ни за храна. Странното беше, че го правеха последователно за всекиго от нас, а ние не съобразихме да поръчаме всичко едновременно и така се наложи да чакаме доста време, за да приготвят последователно няколко супи и салати! Хората мърмореха, но на мен ми се стори като особено внимание към всекиго отношението им!..
       Предупредих ги своите да не се запълват твърде с храна, понеже очакваше ни изкачване в снеговете, но някои не ме послушаха съвсем. Успях да им наложа 14:00 като час на тръгване и го отстоях с похвална твърдост. Още по първата част от склона на вр. Амбарица се оказа, че Ръководителката ни, наречена Филипина (Конелюбна), прогресивно изостава и на енергичните ми помахвания отгоре отговаря с неясни физиономии или пък просто ги неглижира. Постепенно, като използва ситуацията, към нея се прикрепи Мария – един вид за да не върви първата сама, а всъщност за да не бърза много последната. Със Социалния работник неусетно се отдалечихме напред и нагоре и неследдълго на изток се откри панорамата на старопланинското билo. Качихме се бързо до самия връх (2165,5 m) и се огледахме. Най-близкото съизмеримо нещо с вр. Амбарица на изток бе вр. Голям Купен (2169 m), а на запад, доста по-далече, вр. Вежен (2198 m).
       Доста преди нас на върха бе отишъл Вятър и напразно издирвахме място, където да сме далече от него. Близо до триангулачната точка се намира малка къщичка от ламарина – като на детска площадка – в която няколко души могат да се скрият от Аквилона (непоетично казано – северния вятър). В случая обаче вятърът идваше откъм Тракия и то доста променлив по посока, но упорит по сила, така че дори и това съоръжение бе безполезно. Пообиколихме го и мирясахме. Постепенно дойдоха и другите, нахвърляха багажа и извадиха шоколади и ядки. През това време аз обикалях северните ръбове и надничах в Мизия. Троянските махали се откриваха в нагънатия Предбалкан, а ранната Пролет бе разсипала вече багрите си навсякъде.
       Стимулирани по-скоро от вятъра, отколкото от подканянията ми, хората се надигнаха и завпрягаха. Направихме (полу)обща снимка на фона на върховете Ботев, Жълтец, Голям и Малък купен (а отдясно – платото Равнец) – Конелюбната не пожела да стане до последно – добре било й и така!.. От опит (преди две години загубих половин час в лутане из гъста мъгла на същото място!) знаех, че върхът има три глави – една от друга по-ниски от запад към изток, а от третата, почти право на север, се отделя дълъг рид, който се снижава към Мизия, като постепенно завива на северозапад. Където по него се осмеляват да се появят дървета се намира и х. Амбарица – виждахме я добре отгоре – а по-нататък ридът слиза с малки връхчета до самия Черни Осъм. Но затова после.
       Оказа се, че между втората и третата глава се е сгушила немалка снежна козирка. Тъй като много от спътничките ни се бояха от високо по начало, съответно и от падане (подхлъзване) от високо, то наложи се да си придам преуверен вид и да ги инструктирам кратко да следват стъпките ми като хрътки, след което се обърнах и тръгнах напред – не толкова, че бях кой знае колко сигурен, а за да не им дам възможност за възражения, каквито биха могли да се намерят лесно и в изобилие. Досущ като камила в пясък, разчитах на нещо като Инстинкт + Някакви познания и, слава Богу, всичко мина добре! Погледнахме за последно върховете на изток от билото и навлязохме в ловешка област, като заслизахме по снижаващия се рид на север. В горната му част снегът не бе малко, въпреки че бе на преспи, които обаче бяха като сладоледа на заблеяно дете – меки и цапащи – и ни принуждаваха понякога да заемаме странни пози вървейки. По-надолу снегът намаля до отделни петна, а в това време над вр. Амбарица отнякъде се появи мъгла.
       Знаехме отпреди години за това място и затова се оглеждахме да не го пропуснем. През декември на 1994-та година тук бяха замръзнали през нощта в снежна буря десет туристи от Кърджали – най-голямата трагедия в българското планинарство! Бяха тръгнали по нашия път, от х. Добрила, сравнително недобре екипирани, още на върха ги бе застигнала буря и голяма част от групата им (от 50-ина души!) се бе върнала. Някои обаче продължили. Бурята не затихнала, а на север се оказала още по-силна, с обилен снеговалеж. Една от жените първа не издържала и останала до една скала – най-напред видяхме нейната плоча. Останалите девет души, свръх силите и възрастта си (всички над 50, а доста и над 60-годишни!) продължили да слизат по рида – знаели, че х. Амбарица е съвсем близо – много пъти били ходили там преди!.. Изчерпвайки докрай енергията си, прислонили се до една ниска скала, където и ги намерили – сгушени един в друг – на другия ден… Спряхме пред мраморната им плоча и свалихме шапки. Нямахме вино, та се наложи да прелеем мястото с уиски, помисляйки по нещо добро – било то молитва, мантра или призив към духовете на планината!.. След по-малко от петстотин метра вървене видяхме хижата отвъд обширна поляна. Колко близо са били!..
       Вървях последен, съпроводен от Тъга, когато дочух възгласи – радостно-приглушени. Сочеха напред и вляво. Погледнах и веднага видях три сърни (после казаха, че били четири) прехвърлящи рида от североизток на югозапад. Понечих да ги фотографирам – уредът се мяташе на лявата ми китка като кадилница – но те изчезнаха скоропостижно. Напълно ги разбирах.
       След минути стигнахме до хижата – масивна каменна сграда, разположена на края на голата част на рида, между засаждани някога иглолистни дървета. На югоизток се откриваше гледка към билото и върховете Малък и Голям купен. Наоколо гъмжеше от лилави минзухари, между които се забелязваха островчета на къртичини. Нямаше куче, но се виждаха три кокошки, две от които с пера чак до върховете на пръстите! Но и трите издаваха еднакви звуци – неритмични и скучни.
       Въпреки, че отвън и липсваха някои стъкла, отвътре хижата се оказа доста по-занемарена. Личеше по всичко, че не е обновявана никак от дълги години и е в този добър все пак вид единствено поради солидния си градеж (Една от последните хижи в такъв вид – повечето отдавна се стопанисват доста по-добре!). Настанихме се в две стаи – женска и мъжка. Те настояха да си запалят печка в своята, което доведе до катаклизми, сравними с тези на Етна и Везувий и освен, че ни разсмя доста, притесни ни да не би да не се събудят, напушили се, вместо с… цигари – с въглероден окис!
       Спретнахме една доста скромна маса, но понеже го сторихме от сърце – услади ни се! Температурата не бе особено ниска (9 гр. С), но, духани от студения вятър, погълнахме набързо по някое чудотворно лекарство. С преценени добре по вид, количество и качество напитки успяхме да поразхлабим възлите в стомасите си, а после започнахме планомерно да ги изпълваме със скромна и питателна храна. Аз наблягах предимно на зеленчуци и млечни неща, а останалите и на доста храни, произведени от измъчени и умъртвени жестоко нещастни животни! Оставих да тежат на съвестта им, въпреки, че не я виждах никаква!..
       Като котка в колбасарски цех, към нас полека се присламчи и хижарят – малко преди да го поканим и сами! С четвърт уста отказа да пие нещо поради високото си кръвно налягане, но след като лекарите го успокоиха, че можело – отиде и донесе „мярката" си – малка стъклена чашка. Употреби я няколко пъти и се зачуди на металната манерка на Конелюбната, която видя до себе си – каква била, какво имало вътре (ракия)? Повъртя я и я огледа, отмести капачето. Ставаше от време на време да нагледа печките или да донесе по някоя бира някому – продължих да я виждам (манерката) в ръцете му през следващите два дни.
       Предусетил пълнолунието, излязох навън и замигах към върховете. Поседях така доста време в медитативни пориви, като понякога надавах ухо на разговорите им – стоях току до прозореца, под който, в сутерена, народът довършваше парчетата от животните, под светлината на газената ми лампа… След време ми се стори, че луната е твърде силна и понеже не си бях сложил крем с антиултравиолетов фактор (а и нямах всъщност), реших да се прибирам. Хигиенизирах се по краткия начин, рискувах в тъмната тоалетна с миниатюрно фенерче (въпреки че има кабели, хижата от години няма ток) и успях да си легна правилно. Оказа се, че двама от мъжете са отишли в друга стая, за да не са принудени да спят на вторите етажи на леглата – първите бяхме заели аз и един от лекарите. Счетох, че не са се обидили. Жените вече спяха, незадушени. Нестоплени.


Публикувано от Amphibia на 14.05.2008 @ 17:59:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   regulus

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3.54
Оценки: 11


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.05.2024 год. / 13:10:11 часа

добави твой текст
"Около Амбарица І" | Вход | 11 коментара (44 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Около Амбарица І
от Hulia на 14.05.2008 @ 18:15:12
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Regulus, изчетох с удоволствие, нагледах се на фотосите от планината, хижата и трапезата, разбрах, че си вегетарианец, зарадвах се още повече; кога ще водиш пак някоя групичка, странични елементи приемате ли:)))))))))


Re: Иврит.
от regulus на 14.05.2008 @ 23:17:40
(Профил | Изпрати бележка)
Ами да - вегетарианец, но от свирепите! :)) Да не смее магданоз да се мерне покрай мен!.. :)
Поздравявам те, че си изчела такова дълго нещо (и ти опрощавам следващите части! :) )! Че и с удоволствие!.. :)
Групичка вече водих отново - пак са живи! :))) Странични елементи - само след физически изпит и теоретична подготовка (да могат да броят до десет на иврит и обратно - за всеки случай! :)) )!

]


Re: Около Амбарица І
от esperanca (medina@dir.bg) на 14.05.2008 @ 20:20:31
(Профил | Изпрати бележка)
Отлично!


Re: Лов.
от regulus на 14.05.2008 @ 23:21:37
(Профил | Изпрати бележка)
Отлична
е ловешка област! В тази си част поне. :))
(Взехте ли купата?! Пътувах и не разбрах!..)

]


Re: Лов.
от esperanca (medina@dir.bg) на 15.05.2008 @ 09:37:14
(Профил | Изпрати бележка)
Съмняваш ли се ?
Поискаме ли нещо - наше е .

]


Re: Внимание.
от regulus на 15.05.2008 @ 13:02:33
(Профил | Изпрати бележка)
Аха!.. Ами браво значи!
Щом така става - трябва много да внимавате какво искате! :))

]


Re: Около Амбарица І
от Silver Wolfess на 14.05.2008 @ 21:34:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Освен всичко друго си и чудесен фотограф.
Поздрави!


Re: Гола.
от regulus на 14.05.2008 @ 23:23:33
(Профил | Изпрати бележка)
Ами, ами, чудесен той!.. Лесно е да се снимат такива неща! Все едно да снимаш Клаудия Шифер - дори и гола да е, пак ще излезе добре!.. :))))
И Поздрави!

]


Re: Около Амбарица І
от timon (timon_a@abv.bg) на 14.05.2008 @ 22:02:06
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за разходката. Красота!
t.


Re: Вървеж.
от regulus на 14.05.2008 @ 23:24:42
(Профил | Изпрати бележка)
Ммм, да ти се върви само!.. :) Пак заповядай утре!
П.!

]


Re: Около Амбарица І
от anonimapokrifoff на 14.05.2008 @ 22:37:14
(Профил | Изпрати бележка)
За миг си помислих, че си Иван от Варна, но не си, защото той е "Везни", а ти - "Овен". За мен беше удоволствие да прочета, Планинарю!


Re: Picus.
от regulus на 14.05.2008 @ 23:28:50
(Профил | Изпрати бележка)
Иван е хубаво име... А и Варна ми е любим град!..
По-скоро съм Кълвач, отколкото Овен обаче! :) Но много често се разправям с Везни - започнах да се уравновесявам вече! :)))
По-ценно понякога е Анонимното удоволствие! :)
Благодаря и поздрави!

]


Re: Около Амбарица І
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.05.2008 @ 23:07:01
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Чудесен пътепис, Рег!!! Майсторска работа! Като книжка с картинки:) Великолепен е! И като изживяване за теб и хората ти, и като преразказ с блестяща работа по него- истинска наслаа за читателя да прочете нещо истинско и стойностно! За такъв труд и споделеност се благодари и аз- благодаря!:)
Поздрав!


Re: Зъби.
от regulus на 14.05.2008 @ 23:33:07
(Профил | Изпрати бележка)
Книжка с картинки звучи добре! Ако беше и с по-малко думички!.. :)) Дано си повървяла и ти! :)
За труда ми помогнаха - не ми стига акъла да се оправя с такива неща!
А със сладостта внимавай вечер - мий зъбите хубаво! :)))
(Но сладко си е изживяването, определено!)
П.!

]


Re: Зъби.
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.05.2008 @ 00:58:03
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:))) " Изяла" съм буква, вярно!:))) А сладко само между 15 и 16,30 ч. ям!:)) След залез- нищо!:)) А съм повървяла и аз! Скоро и аз бях на една планина и повървях!:)) И установих колко са опасни всъщност печките! Особено когато самоинициативно е поставен в стаята за спане някой плюшен Спайдърмен( за да изсъхнел! )- драматично разтопяващ се и разнасящ тежък дим!:))
Спомените от планини са винаги вълнуващи и приятни!
В очакване и на другата част- сърдечен поздрав!:)

]


Re: Кукла.
от regulus на 15.05.2008 @ 13:08:12
(Профил | Изпрати бележка)
Повървя? Но не пишеш като как било е!? Хубаво, надявам се!..
Мдааа... Е, нищо де - все някога трябваше да се отделиш от куклата! (Около три години била нормалната възраст, но лично аз го сторих към 15 някъде - но това между нас казано!) :)) В краен случай ще ти намерим друга - кажи каква допаднала ти би? :)
Така си е, винаги в печките дреме Заплаха!..

]


Re: Кукла.
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.05.2008 @ 14:28:36
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Повървях стабилно! По скАлата на заседналия си градски живот, разбира се...:)) И писах- девет тефтерени листа, ама...домързя ме да качвам на компютър и прочие... Но хубаво беше! Сред природата няма как иначе да е!:) А куклата... Не аз- на сина ми се наложи да се отдели от нея, понеже я сложил на капака на печката да съхнела ( и да ми спести информацията защо е била намокрена)без да обяви намерението си!:)) Чак като замириса, влязох и го видях- разперен, течащ по капака и изпълнил стаята с отровен въздух!:)) Е, отложихме спането за по- късно, проветрихме и оставихме на мира печката... Без караници- собственото му съжаление му беше предостатъчно. Само леко споменах, че можеше и пожар да направи.:))А иначе- не съм съгласна за възрастта ! Та то на три годишна възраст всъщност се появява привързаността към куклите, а не се разделя с тях! Аз ли не знам детските работи?!:)) Кукла щял да ми търси!:)))))
Нови поздрави за пътеписа- във втората част!:)

]


Re: Грешка.
от regulus на 15.05.2008 @ 14:37:19
(Профил | Изпрати бележка)
Уф, да беее! На три се отделя от майката и отива при куклата (преходния обект)! Все ги бъркам! :))) Щом е мъж - може! :) Остави го да си играе сега, да не би да не се е наиграл и да трябва жена му после да го търпи играещ! :)))
Хубаво, че само с дим разминало се е!
Пишеш на листи?! Не те ли мързи бе?..
Аз си пиша на ум. И ми се получава добре! :))) (На ум де!)
П.!

]


[Без заглавие]
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.05.2008 @ 14:48:09
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:) Ти пишеш наумно, защото си умен! Който си го може- си го може! Аз разтърсвам глава и каквото изпопада на листа, събирам, подреждам, преподреждам...Ако някоя дума се е закачила някъде по главната периферия, освобождавам я и така...:)
Добре ти се получава! Не само на ум!:)
П.!

]


Re: Страх.
от regulus на 15.05.2008 @ 16:00:58
(Профил | Изпрати бележка)
Ба, умен! Мързелив! :)))
Представих си какво би паднало аз ако разтърся глава! :)))))) Затова стоя мирно. И ме е страх да мърдам.
Много си любезна нещо, притеснявам се чак!.. :)
П.!

]


Re: Страх.
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.05.2008 @ 23:23:36
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:))тц тц тц тц... Ти сега ще изкараш любезността ми като нетипична за мен!:)) Не съм любезна- обективна съм!:) Притеснявал се той?!:))
Рейсчето за втората част към Амбарица се напълни и чакам да тръгнем!:)
П.!

]


Re: Мнително.
от regulus на 16.05.2008 @ 16:42:09
(Профил | Изпрати бележка)
Аз съм мнителен по-скоро - някой да се държи добре и започвам да се озъртам! :)))
Рейсчето отиде, че се развали, че монтьорите го стегнаха!..
П.!

]


Re: Около Амбарица І
от copie на 15.05.2008 @ 00:39:11
(Профил | Изпрати бележка)
Евлия Челеби :) Божкееей, не мога да те позная :))))

само тва нестоплени накрая ме разстрои :( следващият път лозунг: Нито мацка нестоплена! :)


Re: Топлота.
от regulus на 15.05.2008 @ 13:13:28
(Профил | Изпрати бележка)
Сус бря! За какво са ни тези възвишени творчески имена, ако вземем да се издаваме сега, а?! (От къде видя ми чалмата, чудя се само??! :)) )
"Нестоплени от печка" разбирай! Или пък да го сменим със "самостоплени" - май е малко по-добре? Само да мярна някой администратор!.. :)

]


Re: Топлота.
от copie на 16.05.2008 @ 18:34:35
(Профил | Изпрати бележка)
предлагам помирителното "взаимностоплени"! :)))
отивам да се разходя из втората част :(

]


Re: Стоп.
от regulus на 17.05.2008 @ 16:54:52
(Профил | Изпрати бележка)
Неее! Така се измества работата югозападно! :)))
"Мисловностоплени" става ли? :)
Приятна разходка!

]


Re: Около Амбарица І
от dimension на 15.05.2008 @ 09:17:29
(Профил | Изпрати бележка)
Обожавам планините, особено Родопите.
Снимката на Голям купен си я сложих на декстопа /няколко дни оттам ме гледа египетският Сфинкс, изпратена снимка от приятел, който бе на екскурзия преди седмица/.
Благодаря за удоволствието, Регулус, да прочета пътеписа.
Посланието е пълно - добър разказвач, тънък хумор, чудесни снимки с отлично качество.
Моите почитания!


Re: Загубено.
от regulus на 15.05.2008 @ 13:18:23
(Профил | Изпрати бележка)
Да, Родопите също стават! (Въпреки, че един рилски хижар твърдеше убедено, че се ползвали само за рехабилитация на сърдечно болни! :))) ) Това е идеалната планина за загубване (+ Странджа евентуално!)! Множество черни и по-черни пътища и пътчета, особени маркировки, навъдени повсеместно гори - иди се оправяй! :) Но и там сме оцелявали!..
Благодаря за мнението, почитанията (моите също!) и десктопа! :)
П.!

]


Re: Около Амбарица І
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 15.05.2008 @ 21:12:28
(Профил | Изпрати бележка)
През цялото време не спрях да се усмихвам (с изключение на пасажа за паметните плочи-помня този случай!)...а за мен това е трудна задача, знаеш:)
Тънка ирония и самоирония, жива наблюдателност, която често казва много чрез детайлите. Сериозното и комичното са обединени в неизчерпаема радост от живота. Енергия, овладяна, точно затова изглеждаща приглушена, но и напротив:). Все пак, не всеки се наема за Водач в подобни ситуации. Та, благодаря на автора, понеже съм страшно уседнал човешки екземпляр и пътувам повече чрез въображението си. Точно затова такъв жив пътепис на мен ми свърши достатъчно работа, без да се налага да мръзна:) (студът ме ужасява:)!
И не напразно си мисля за множеството функции на добрия текст. Съживителни, познавателни, обогатяващи емоционално.
Чакам продължение-то:)!


Re: Мейско.
от regulus на 15.05.2008 @ 21:37:35
(Профил | Изпрати бележка)
Ето, точно на това с колегите казваме "мейски коментар" :) - дето няма как да му отговориш, освен с "мхм"! :))
Много зарадва ме овладяната енергия! А усмивката ти постоянна - най-вече!
Студът обаче също има своя чар! :) И аз чакам продължението!
Уседнали поздрави! :)

]


Re: Около Амбарица І
от dandan на 16.05.2008 @ 10:54:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, regulus и браво!

Браво не само за пъстротата в писанието, за прекрасните снимки/ лълнолуние/, а и за смелостта да тръгнеш в април из Стара планина - ми това си е най - коварния месец там.


Re: Луд.
от regulus на 16.05.2008 @ 16:49:49
(Профил | Изпрати бележка)
Че и да помъкна още 8 души! Луда работа! :) Но нали оцеляхме! Пак... :))
И аз ти благодаря!

]


Re: Около Амбарица І
от lubara на 19.05.2012 @ 13:53:09
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Ех, всичко ми е така познато! Поздравления, с късна дата. Любимата ми Централна Стара планина!


Re: Познанства.
от regulus на 26.05.2012 @ 10:27:31
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, радвам се!.. Дано е познато на повече хора.
На единадесети този месец пак бяхме там, повече народ, деца... Същото си е всичко! Добрила, Амбарица, Дончо. :) Ураганни ветрове духаха, но не попречиха да се помъкна с трима мъже и две жени от Добрила към Амбарица и Купените в късния следобед (докато другите останаха на маса). Нищо не се виждаше горе, пръскаше дъждец от време на време, едва се стоеше прав. Единият мъж и жените не се бяха качвали на върховете и успях да ги забаламосам, че са "еееей там!". :) Другите не ме издадоха.
Лифтът ни забави заради лошото време, затова и късно тръгнахме. Колкото и да бързахме без багаж, в подножието на Купена бяхме в 18:30. Качихме го обаче за 28 минути, без да можем да видим каквото и да било наоколо в мъглата. Стоях отгоре и обяснявах в каква посока какво се вижда, сочейки в облаците. :)) След няма и десет минути тръгнаххме надолу и за двадесет минути слязохме. Забързахме обратно и в 20:20 бяхме пак на Амбарица. Смрачаваше се и накрая, полуопипом, се прибрахме в 21:20 на Добрила. "Аааа, върнахте ли се вече?" - казаха другите от масата. :)
На другия ден - до х. Амбарица, после до Троян... (Когато жените видяха на ясното време къде са се качвали вчера - онемяха!.. Добрее, че не се виждало тогава... :) )
И така.
Всичко си е там!
Поздрави!

]


Re: Познанства.
от lubara на 19.04.2016 @ 17:50:39
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
На хижа " Амбарица" от няколко години е Ема, има доста нови места. Дончо се е оттеглил за пенсионерска почивка.

]


Re: Пенсия.
от regulus на 20.04.2016 @ 12:19:09
(Профил | Изпрати бележка)
Е... Доживял е до пенсия човекът! :) Нас едва ли ще ни огрее... (Както пееше поетът: "Ако имам това нещастие да доживея чак до пенсия..." :) )
Да е жива и здрава Ема - ще се запознаем някой ден!

]


Re: Пенсия.
от lubara на 20.04.2016 @ 12:29:20
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Аз от септември миналата година съм на издръжка на държавата, не питай в какъв размер! Ха-ха!

]


Re: Хляб.
от regulus на 20.04.2016 @ 20:49:13
(Профил | Изпрати бележка)
То, наистина, да се радваш ли, да плачеш ли... Е, докарал си я дотам, сега ще мислиш! :) Пък ние има бая неща да изядем още. Хляб, примерно. :)

]