автор: jurasik55

Една котка,
слезе от покрива.
И заспа на моя прозорец...
Луната, с тежко безумие,
беше само до нея.
Самодива някаква,
и пригласяше някъде.
А аз така не успях да заспя...
Сила някаква,
лепило, някакво,
се поставяше в сенките
на някакво минало...
а времето наше,
ме гонеше с камъни и пръти...
Върху празното ми тяло...
После се събудих.
Котката беше избягала,
в нейната гора от безсмъртие.
Тялото ми се напълни с живот.
Но аз останах пак отново,
в сенките на моята съдба...