автор: mitko_jordanov

Тъмно. Душно. Задимено. Претъпкано и доста шумно. Коледно парти в пиано-бар. Триста поканени, сто места. Не стигат чашите на бара. Само няколко късметлии седят около маси или на бар-столчета, всички други прави с чаша и палто в ръка, опряли гръб в развеселени непознати гости
Дрънчи пияно, пее дрезгав глас, видях я не далече, център на млада весела компания. Висока, слаба, доста атрактивна, впечатли ме с начина по който мърдаше глава, а дългата кестенява коса следваше това движение като морска вълна.Повече не откъснах поглед от нея, привличаше ме с неустоимо силно излъчване, цялата, навсякъде около себе си пръскаше секс. Черна, лека, непретенциозна рокличка едва покриваше жадното тяло, тя го движеше чувствено в такт с музиката. Ах, каква гледка!

Засякохме погледи, прелетяха искри. Лека усмивка пробяга по нейното лице. Това не е красота, определено красотата и липсва, но има нещо друго, нещо друго много по-впечатляващо.Нещо което пленява. Бях до количка с питиета, дойде за лед, погали ме леко със своето ухание, почти ми умекнаха краката.
- Ще ми помогнеш ли за леда?
- Най-малкото което мога да направя за дама с неотразимо присъствие – придружих отговора с плаха усмивка.
Вдигна глава, вгледа се право в душата ми, усмихна се нежно и тръгна с питието към компанията и нейния бой-френд. Стигна при тях, обърна се и видях как каза:”Чакам те”.

Този шеметен танц на усмивки, погледи, жестове, танцови ритми продължи часове. Всяко движение, всеки миг беше за мене, но с друг...
Алкохолните пари вземаха все повече жертви, купона замираше, напъна намаля, останаха само най-издръжливите. Виждах как Тя седи в едно сепаре, нейния неконтролируемо се лигавеше превзет от многото водка. Трескаво мислех, търсех изход, нямаше начин, а Тя продължаваше на играе. Бях дошъл само за да почета деловите партньори. Поръчах песен, класически блус, певецът се оживи, пианиста – загали клавишите. Поканих приятелката и, после тя ме заведе на масата, седнах, разменихме визитки. Таня. И колко много се развълнува от моята работа, но той се лигавеше малкия пуберитет, усещаше, че го печеме на огън. Разменяхме думи, погледи, жестове, но уви.... Усещах дъха и, аромата, косата, но само дотук.

Умора натисна и моите клепачи. Денят натежа на плешите ми. Отпуснах се леко назад, мека и пухкава мебел. Изведнъж тя се отпусна до мене:
- Сладур, така няма да стане- Отговорих само с поглед, почти изумен.
- Дай ми 10 лева и ме чакай в сепарето отляво зад ъгъла.

- Извини ме, трябваше по-рано да го изпратя с такси - изведнъж се свестих:”Какво ли значи това?!?”Тихо, безмълвно ме люби, така както го правеше до сега в мислите си.Бях завладян, бях пленен, а сега? Сега бях поразен. Така ме остави. Стана. Тръгна. Изчезна точно така, както се и появи. Дали сънувах или това е фантазия. Не, това беше Таня.
21.03.2008г.