автор: Stasja

червената ти мелница по булевард клиши
подостря токчетата на жените
от тъмното метро през шлюзовете духа топъл вятър
разрошва погледите на мъжете
отправя ги към сен дени
да видят проститутките увехнали от липса на любов и зрелища
подстриганите кестени вкопават сенки по елисейските полета
за да преминеш по нататък трябва да се шмугнеш
през триумфална арка
да подържиш наполеон за дрехата
да се здрависаш със дьо гол
да си починеш във дорсе и пти пале
да полетиш със гълъбите
да нарисуваш минувачите
катерещи излъсканите стъпала на монмартър гърбав от история
париж
държа безсмъртния ти дух в дланта от страхове
че може да си невъзможен
под нотър дам шлифовам сградите във невъзможно бяло
и чувам по залитащите твои улици гласът на ангели
откъм реката улични сирени
промъкват остър въздух към осветените ти острови
сите е мой и сейнт луи е също мой
ще ги премина по диагонал ще ги прескоча целите
със острото средновековие върху измачканата блуза на площад конкорд

в градините на тюйлери почивам по зеленатите морави
студенти ми подават ябълка по-жълта от око на лъв
да бъда ева в нова версия на приказката за началото
айфиловата кула слага бляскави одежди в края на деня
аристократка изхабена от очакване на своя нов любовник
със корабче ще влезна във сърцето ти и ще остана там
ще нарисувам тялото ти по плътта си
ще бъда нощна птица на площад пигал
ще съм чаровна до последата си педя
абсентът - изумрудено зелена фея - ще ме омайва
за да скоча с бънджи от небостъргача монпарнас

не бих могла да те опиша целия
париж - градът на времето
завивам се с бароковото ти небе
и под очите ми се стичат сънища