автор: iszaard

Наричат я "символът на Варна". Сетиха се!
Сега тя е символ на алчност, страх и малодушие.
Преди около две седмици, докато пиех недотам сутрешното си кафе на едно заведение, което варненци познават като Лоок ( няма да си играя да го пиша на латиница), изтръпнах. И то не заради друго, а от бръмченето на селскостопански машини (трябва да са такива), с които режеха дърветата отсреща.
Първият сигнал на възмущение достигна съзнанието ми точно заради това - отвратителния шум. После видях циганията - някакви хора - недоносчета, се суетяха около дърветата в градинката отсреща - тази на Севастопол.
Трябва да беше около 11 часа сутринта. Хората отминаваха унесени в собствените си мисли и общо взето на никой не му мина през ума какво става.
След около час, вече на работа, седнах и в няколко реда описах какво става. Очаквах, че някой ще забележи. Уви. Такива филми у нас не се прожектират.
След седмица в общественото (разбирайте медийното) пространнство тръгна нова мода. Еди кои си природозащитни организации инициирали подписка срещу така наречената "санитарна сеч" в градинката. Събрали били около 8 500 подписа. И настана една глъч, една врява. Ум да ти зайде.
Нямало документи. Тръгнали преписки в прокуратура, еди кой си щял да се сбие с тези, дето искали да изнесат оттам веществените доказателства, разбирайте обезобразените трупи.
Вчера, уморена от глупавата и нищо не значеща работна седмица, реших да поседна в градинката на Севастопол. По-точно в останалото от нея.
Погледах няколко минути. Трябваха ми, за да асимилирам какво виждам. А то не бе и не е никак приятно. Доскоро прекрасните дървета, раззеленени и пюшкащи листенца на вятъра, огряни от и без това слабото слънце тази пролет, сега са едни чукани. Приличат на одрязани човешки крайници. И над тях сиво небе.
Седях и си представях как ще изглежда това място след няколко месеца. Ще е строителна площадка. Багери ще се разхождат самодоволно и най-вероятно няма да пречат на никого - ще се строи голям подземен паркинг в центъра на Варна, за доброто на гражданите и гостите на града. Това разбира се е една възможност. Но кой знае!
И няма да ги има младежките събирания привечер, уговорките : "Ще се видим на Севастопол". Градската художествена галерия ще бъде просто поредната тъпа институция, ненужна и забравена стара сграда пред модерното съоръжение пред нея.
Не ми се говори и пише. Няма смисъл. Сетиха се, че доскоро градинката на Севастопол беше символът на Варна. Защо? Ами защото бе едно кътче - красиво, пазещо от парещите лъчи на слънцето през лятото, изпълнено с глъч всевъзможна - на ученици, младежи, поуморени от разходка повече или по-малко възрастни граждани. Седнали там да доизядат разтапящия се сладолед, обедната баница или пък просто да изпушат цигара. А над тях зеленееха дърветата. И когато човек погледнеше нагоре към небето, виждаше една надежда. Че светът, макар и бързо променящ се, прекалено шумен, нервозен и заядлив към всичко и всички, има милостта да опази част от себе си красив. Ей така, за да се съхрани.