автор: ocean_soul

Изгубих се
да те обичам...
бяла съм,
до кости бяла-
от себеотричане,
до стон съм
цяла-
като пустош...
не ме търси
аз вече нямам
вяра
за раздаване-
до свършек
ме обрули
вятъра
на твойте
пътища...
неистинска
съм,
носена
от спомена-
прашинка
във крило
на гълъб...
Не ме търси,
не наранявай
тишината ми-
от мене
само тя
остана
непокътната...
Не ме търси-
аз вече съм
изгубена...
без връщане.