автор: pastirka

- Една голяма порция живот!
За гарнитура - радостни емоции!
Лукавият с усмивка на кивот
от масата ми тръгва на подскоци.

След малко носи всичко на поднос
и порцията, вярно, е голяма,
но е сгрешил любимия ми сос,
а в гарнитурата ми радост няма.

Сърдита като почетен клиент,
аз искам книгата да се оплача.
Заема поза на мъдрец в Ташкент,
а аз от яд не мога и да плача.

Защо ли вземат в този ресторант
за сервитьори дяволи рогати?
Знам - дяволъкът си е баш талант
и в нашия живот е на заплата.