Едно коварн менгеме -
това е юли.
И не помръдват ветрове,
и дъжд не брули.
Човекоядна мараня
със вкус барутен -
една горяща синева
под покрив срутен.
Едни разпуснати селца
с по двама старци,
които в тая жега зла
стоят с елеци.
И нищо тях не ги гори -
не срещат мъка -
без синове и дъщери
сърцата млъкват.