автор: mariq-desislava

Нощем светлината умира,
докосваш небето
и избухва в сърцето ти
мъничка болна звезда
Нощем зад белоснежни врати
съзнанието наднича,
прикляка бездомно,
уморено и ничие
Нощем раните се разтварят
и блестяща анемична кръв потича
Грозно копие на предишен живот
потъвам дълбоко насън
Прашен говор
Смълчани стени
Нощем музиката спира,
болката в главата музицира
и краката правят странни
плетеници по стъклата
Нощем плувам в кръвта,
оцветила плътта
Очаквам утрото да настъпи
след миг