Когато те няма,
всичко е бяло
и душата ми изгрява
полусиня в здрачната безмълвност на съня
Когато те няма
всичко е бяло и истинско,
върху безкръвното ми тяло
небето пощуряло
татуира палещ камък
Когато те няма
всичко е бяло,
костите ми безшумно почерняват,
а пръстите се удължават,
за да те стигнат до безкрая
Очаквам те черно- бяла
да ме оцветиш със вяра