автор: sol_lam

Подарявам
на змея огромен
кръглата жълто-сурова луна,
изпаднала при отварянето
на черупката на две
от разпъпващото се око
на младата вечер,
снесла яйцето си
там, във небето,
където
То се храни
от околоплодните води,
притоплени със звезди
на моите и твоите сънища.
АКО летящият зине и лапне луната,
гласът му ще стане по-галещ от вятъра,
по-гъвък от женски коси незаплетени,
по-влажен от жажда в ума под пека,
но той да избира:
луната красива
или ориста да прекъсне света,
когато от своя любовен фенер
нощта се лиши
и по пътя се губят
фантазните,
пълни с копнеж
пеперуди.