автор: mariq-desislava

Ако на света живееше
едно мъничко,
обляно в плачеща кръв сърчице,
безутешно стенещо в безкрая,
бих го приютила горе
на самотния си малък, черен покрив,
да мечтаем свити, зъзнещи от студ,
вкопчени един във друг
Въздъхне ли , ще го прегърна леко,
ще го завия с късче звездно одеяло
После ще мълча безкрайно дълго
и нощта ще ме погълне
тихо
скришно
скръбно