автор: mariq-desislava

Разплакани люлеят се
унесено стрелките
на зеления часовник
Размотават нишките
на изгубеното време,
присмиват се на глупостта,
заляла света
Безцветни стъкла
размазват се сред костенурките,
заровили се в прахта
на отдавна погребани,
измислени слова
Болна отрова
в костите на паяците ври
Шум и врява преплитат се
сред разголените ни тела,
изящно пречупени,
красиви в своята грозна нищета
Самотна падаща звезда
приземява се в разтворените длани,
умира от своята мъка неназована