автор: mariq-desislava

Сред този град
ехти звукът на натрошени кости
Залепват птиците несигурно
по нажежените до бяло облаци
и изскубват перата си с песен
Угасено е небето,
а звездите умират от студ
в оранжевите си нощници
Сред този град
в любовен унес
стенат сградите
Виолетовия ми силует
се скита из асфалтовите етажи
блажено
Нощта се опитва
да ме прелъсти,
но не ще успее,
защото аз съм част от теб,
твоето тяло е всъщност моята плът
Само ти измъкваш утрото
изпод утробата на природата-
неизменен знак,
че животът и смъртта
във всеки миг на деня
правят любов без да се докосват,
без дори да усетят дъха си
под одеялото на страстта