автор: valchebnica

Като крадец в прозореца надниква утрото.
Усмихва се и смигва ми с око.
Ровичка из душицата ми съмнала
и сякаш пита туй било или не е било.

Дали стогласи птици в мен са пели
бездумна песен за разпъпнала любов?
Дали хиляда дявола с рогца са взели
живота стар и дали са ми нов? .....

Събуждам се, протягам си въпросите,
претеглям питанки и търся преднина.
Отърсвам се от сънищата, босите,
лелея мисли, грейвам в светлина.

В леглото се обръщам и те виждам –
все още спиш, загърнат от съня,
щастлив като дете, намерило сред нищото
парченце цветно от нашарени стъкла.

Игриво се усмихваш във просъница.
Протягаш двете палави ръце
и ме прегръщаш. Сякаш сто слънца
огрейват мойто тръпнало лице.

И спират тук въпросите, намирам отговор
на всички питанки, разбуднали деня.
Усмихвам се щастливо, идва сговорът
на две прегръдки и на две сърца ...