Червени чорапи
на пода сумтят
Грозни олтари
безмълвно кървят
Безпогрешна болка
струи от пердето,
раздрано с вопъл неразбран
Изкълчен гардероб
си свирука
с омайващо дрезгав вокал
Презрян е лъчът млечен,
изсипал корав срам
върху възглавницата
с цвят ален и ням
Ха, какво от това,
че лампионът скимти
със звук тъй ласкав и писклив дори
Колко непонятни неща
се случват в моята стая-не зная,
но я обичам- тази гнилоч,
придобила власт над мен-старият прашен таван