автор: mariq-desislava

Светлината е изящна скитница,
която ме изпива жарко
и под пръстите ми се разливаш
безпощадно
Стъклен огън ли съзирам
или ти гориш във мен
без да подозираш?
Под кожата изригва
облак бездиханен,
дали те има
или си само образ странен?
В моя свят не трябва да навлизаш,
вмъкнеш ли се - дълго ще умираш
Присъдата ми сигурно те интригува,
но едва ли ще те разбунтува-
цял живот безумно да обичаш,
но за дълго обичан да не си
Прошка от мен не търси-
гол атом съм вече сред звездни лъчи