автор: savana

Цяло лято махалата с интерес следеше строежа на новата къща на Веса Павлова.
Едрата, висока и руса циганка от калърашки род от Камено, вдовица от десетина години, реши да си събори къщата в циганската махала и да построи нова сред българите, за себе си и за най-малкия си син. С парите, които той изкара от гурбет в Латвия и със заем от банката тя купи стара кирпичена къща в нашата махала и започна да крои планове за строежа. Енергията и меракът, които излъчваше тази около петдесетгодишна жена, накара всички ни да вперим очи в нея и да не пропускаме нищо от случващото се в нейния двор и с нейното семейство. Междувременно най-малкият й син, който беше ерген си докара булка от едно сливенско село. На Веса изобщо не й беше до сватба, ама нямаше накъде. Половината от заемът отиде за сватбата. Лятото отминаваше, а синовете й все отлагаха започването на новата къщата. Старата беше с изгнил покрив и всеки момент можеше да падне на главата й.
Най-после в края на август те се събраха и за един ден я събориха. Веса остана на голата поляна. Дори палатка не й направиха. Леглото й беше на двора и там спеше, за да варди строителните материали и прасето. Нито един от синовете й не я отмени макар и за една нощ. Когато завалеше дъжд, цялата махала се вълнуваше, как ще прекара нощта Веса, а тя сутринта идваше в магазинчето да си купи две цигари на дребно - весела, чиста и спретната, сякаш не беше спала на открито.
- Като заваля силно, взех си един стол и седнах в клозета. На него спах тази нощ - с усмивка ни разказва тя, а в думите й няма и нотка на отчаяние. – Ще видите каква къща ще направя ! Тази е четвъртата дето строя. Като сложа онези бели пердета, като постеля един хубав килим, че като направя една пита, ела да видиш какво става. Ей такива дебели пити меся ! – показва ни Веса с ръце, а ние я гледаме с недоверие и се чудим на ентусиазма й.
Докато се строеше къщата, голямата фамилия на Веса се събираше всеки ден и всички помагаха кой с каквото може. Вечер Веса им купуваше една каса бира и носеше голяма тенджера с манджа, сготвена в къщата на големият й син. Строежът напредваше бавно. Един я мота почти 20 дни, докато й достави дървения материал, друг със седмица я лъжеше за варта. Веса обаче не се предаваше. Чакаше търпеливо и не мърмореше. Когато синовете й не работеха по къщата, тя оставяше най-малката снаха да варди и отиваше на арпаджика в Глумче, да изкара някой лев. Нито веднъж не я чухме да каже лоша дума за децата си.
Булката, пухкава млада циганка се въртеше край майсторите и нищо не похващаше. Вечер циркулираха с мъжа си от новата къща до циганската махала, където ги беше приютил един от по-големите братя. Вървяха двамата с мъжа си плътно притиснати един в друг и на всеки 10 метра се спираха и се целуват продължително. Всичко беше много хубаво.Махала им се радваше и им подхвърляше закачки. Един ден обаче, докато копаех в градината чувам два три удара – туп, туп, туп. Надигам глава и виждам по средата на улицата булката превита на две и не може да си поеме дъх. Синът на Веса се суети край нея и се опитва да се извини. Момичето не издаде звук, но си личеше, че много я боли. След малко пак се целуваха и прегърнати тръгнаха надолу по улицата.
Дойде октомври и къщата на Веса започна да придобива завършен вид. Сложиха вратите, прозорците, измазаха стаите и куминът на Веса започна да дими. Всички си отдъхнахме, че най-после хората са под покрив и зимата може вече да идва.
Връщам се снощи от работа и сварвам бабите на пейката пред магазинчето, развълнувани, възбудени.
- Какво става, какви са новините днес? - питам аз.
- Весиният син снощи набил майка си!
- Ама как така? Тя толкова държи на него и на булката. Такива жертви направи за тях. Не мога да повярвам!
- Тенко, комшията им - започват да ми разказват те – оня, пияният да вземе да каже на булката им :”Много си яка и хубава ма!” Снахата, глупавата споделила с Веса и тя като по възрастна и улегнала я посъветвала: ”Ами нищо лошо не ти е казал човекът, нали не ти е посегнал. Минало заминало. Не му обръщай внимание на тоя пияница и не казвай на Йонко, че ще се ядоса и може да направи някоя беля.” Младата обаче вечерта разказала всичко на мъжа си, в това число и какъв съвет й дала свекървата. Ядосал се той и първо отива у Тенкови. Хвърля му един хубав бой, след това се връща у тях и налита на майка си. Плаче днес Веса и се кълне, че ще продаде къщата и ще ги остави на улицата.
Не мога да повярвам на разказа, защото знам колко Веса го обича този изтърсак и какви жертви направи за него.
Идва тази сутрин тя да си купува цигари, но вече в магазинчето влиза сякаш друга жена. Гласът и убит, очите зачервени и изпълнени със сълзи.
- Куче, куче съм отгледала! Да псува майка си в устата и да посяга да ме удря ! - проплаква тя.
- Децата са неблагодарни. Каквито и жертви да правим за тях, те не ги оценяват – се опитвам да я успокоявам аз. - Но нали сме майки, пак трябва да простим.
Веса си избърсва сълзите, напуска магазинчето и с бавни стъпки се отправя надолу към новата си къща.