автор: pord

Палещ спомен
от един град.
Сякаш съм бил с любовница
или съм дал наряд
на източната му бойница.

Сякаш бавната му река
ми е хранила птиците,
а аз вървя под ръка
с местните хубавици.

Хваща ме всеки капан,
люшка ме всяка улица,
по-трезвен и по-пиян
от подранилите люляци.

Срутил крепостната стена,
аз не дирих съкровище:
на надхорска височина
няма нужда от поводи.

Тъй ориса човека Бог,
че да не вижда отбилзко:
схващаме що е любов
само като ни липсва.