автор: lachistata

В дните си без теб
аз сещам само празнота
и твоето отсъствие
е онзи камък без вода
в душата ми,
около който всичко съхне
и прегаря,
а времето е само
тиктакaщ механизъм
преди избухване в крясък
за малките, големите
и вечните неща,
за всичко помежду им.
В дните си без теб
аз виждам много грозота,
но никога достатъчно
от мисълта за теб да ме откъсне
като обрулен лист по вятъра-
бездомна, уморена и объркана,
на хиляди възли в клопка,
очакваща нощта ми да се пръсне,
пукне, мъртва да се тръшне,
денят ми с тебе да избяга-
струящ, струящ от светлина,
по шевовете пръснал щастие,
енергичен и нахален от любов,
спокоен до хармония,
огледал опнато тело
в хлапaшката усмивка
на точката ни без завръщане...