автор: mariq-desislava

Опитомена стая
врещи заклещена
в подземието,
пълно с мръсни песнопения,
издълбани тайно върху
плачещите стени
Врязва се в паметта
ухилено мълчание
и чупи костите ми
с вибриращо стенание
Не е болка за умиране
Ще спусна щорите
и в един кратък миг
всичко ще се замъгли
Няма да те боли
Само посинялата ти душа
лекичко ще прокърви
и ще бъде моя до зори