автор: alidora

Тя беше
на три и половина,
по-крехка
дори от сълза,
прошепна ми тихо:
"Вземи ме.
Какво е това-
"у дома" ?!"

Очите й-
сини морета,
копнежно,
надеждно блестят:
"Ти ли си
моята мама?"
Беззвучно,
до писък
мълча.

Тя беше
на три и полoвина,
родена
сестра на тъга.
Бог ли
избира съдбите?!
(тъй бързо
си я прибра)