Червената ми рокля, ще прозира
с цвят на вино. В устните-тръпчиво.
Тръпчива съм и... трудно ще ме пиеш.
По устните разляла съм...
коприва.
И стъпалата ми-почервеняли,
(трънясала - пътеката след тебе)
на луната в сянката разляли се...
В червено.
И изсъхват побелели.
Не късай от устата ми лалетата,
рано е за летен тъжнобер!
Под роклята прозира ми червеното,
а Факли пламват в двете ми ръце!
Червена съм през пролетта-
узрявам,
плодът ми цял е
(нямаш даже резен...)
Гоня лунни сенки боса;
Наранявам...
... А изгорелите
броя наесен.