автор: Da

Тревожа се за славея.
Трамваят
ще заглуши ли
песента му
шумна?

Каква ти песен?
Вика той жена си,
а тя се скита
някъде
из люляка.

И аз се скитам
някъде
из люляка.

Нали съм
някаква
самотна
мравка
в това цветче,
лилаво до безумие.

Или се давя
в синята ти
ваза?


Ох, мили,
няма спор:
природата се изразява кратко!

И все пак,
няма ли
сълзата моя, утринна,
на слънцето да се стопи
и пак
и пак...
да ме спасиш?

И да ми кажеш:
„Сълзата ти
ще е цветче
от люляк!”