автор: lorsa

Плащай си. До утре ще ме любиш,
после ми разправяй за звездите.
Отдавна ветровете ми се случват-
не ми ги обещавай във косите.
И залезът е.. с цвят на френско сирене;
морето е вода. Неподсладена.
Не ми описвай брегове-люби ме
и плащай…
И без туй съм уморена.
Леглото ти като на всички други е-
лодка. Просто ти стоиш на руля:
Нищо ново.
Нищо за учудване:
И ти рибар си. Много-с твоя улов!
Хващай ме и хайде да приключваме-
заранта ще ни завари недовършени!
Плащай си-люби ме и да тръгвам!

(… А утрото сълзите ми ще бърше… )