изпуснах
и последната надежда
изгаряща
до вик в дланта ми
завръщайки
се в думите
изтичащи
през нищото
сякаш
исках да остана
там разпъната
до сетният си дъх
защо ме ослепи
о Господи
в мигът когато
се намерих
и бях готова
да разкъсам мислите...
почувствах светлината
бяла и невинна
като утроба
изпих зората
чиста и свята
като сълза
приех залеза
тих и насищащ
като плът
и тръгнах
с голата истина
към тази любов...
сега стоя пред теб
безименно обречена
и се моля
приеми ме
захвърлих си дрехите