автор: jana_turn

дали имам нужната омраза,
презрението към костите
които все още обичам?
стисни пръстите ми за „да”
и спри вятъра –
пълно е сърцето ми с дюни
из които скиташ като змия –
на върха на пръстите
които никога не си имал,
с прекъснат от подскоците на възторг
отпечатък

свършваш се
време е да разтървем пръстите си
от смисъла, който ни стискаше досега

омерзението от самата мен
ли държи ръката ми докато пиша това
или си ти
за да не мога никога да те изчегъртам