Събирам сънища -
пера и оголели птици.
В седем извора -
седем прогизнали кръста.
И след седем "надежди"
неделята идва ми осма
със неонови палми,
простъргващи цялото в мене.
Разделила съм вярата,
под нозете ми хрупа пак мъртвият пясък.
Отеснява прозирната -
оцеляла от моята восъчна същност.
По пътеката, разпната в седем недели,
обезводнени чувствата ми крачат.