автор: mariq-desislava

В плътно черно затваря тленността
вратите си пред мен,
заключила устните,
пробола пръстите,
заковала с кървави гвоздеи времето
Тихо капят сълзите на свещите,
паднали на червения полиран под
Мирис на изгоряла плът
преплита се с овехтели кукленски одежди
Стоя си , разпната на преобърнатия стол,
няма, вкочанена,
с изцъклен, восъчен поглед
Изтривам си маската бавно, не бързам
Аз съм просто никоя
Част от грохналото тяло на света
Светлината се изцежда на проблясъци,
скована като мърша в лед
Прегъвам се под бремето
на алчните езици,
ръсещи печални истини навред
Бавно пропадам надолу в тунела,
водещ до никъде,
който е всъщност път към смъртта
Разкъсана на малки, нищожни парчета,
намирам отново своето тяло
Ковчегът се затвори
"Амин!"
И после само звукът на пръстта...