Не те мечтая вече.
Постигнах те на кръстопът
от мисли,образи
и стихове.
И в мене сякаш си изречен.
Не си мечтата ми.
А просто пожелана плът.
Далечен.
Дъжд без капки ти си.
Извалян.
Земя без посеви и тръни.
Поривът ми овладян.
И камък,в който няма,няма
да се спъна.
Това си ти,любими.
Съжалявам,
че те превръщам в минало.
С любов
ти пожелавам
да се влюбиш в мен сега,
когато
като мъртва съм изстинала.