Не обличаш душата ми с думи,
с тях градиш мост, по който вървим.
Усещане залагаш по между ни,
желания еднакви примамливо редим.
Животът – крупие от страни наблюдава,
небрежно пронизва с разсеяните си очи,
а ние жетони изстрадани трупаме
и черно с червено в играта
инстинктивно бързо меним.
Къде ли ще се спреме – рискуваме,
на печелившия ли сектор стоим ?