В къшейче хляб луната танцува,
прахът киха безумно изтрит,
две капки по стената плуват,
мълчи пролетта с поглед в тишината впит.
Годините сред болки отминават,
бъдещето чака и планове крои,
мъките ни все по-често ни затягат,
а мамините очи няма кой да утеши...