Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ralikanibali
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13757

Онлайн са:
Анонимни: 75
ХуЛитери: 8
Всичко: 83

Онлайн сега:
:: misteriavechna
:: zebaitel
:: CheGuevara
:: atima_viva
:: lamarinnn
:: antoan1antoan
:: swetulka
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2018 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
14 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
Публично съобщение от LeoBedrosian :
» Да пиша, или не? «

намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзповед
раздел: Нъ чис бългЪрски
автор: kolobarat

Животът ми не струва заемът,
превърнат в Огледало на Абсурда,
а Скруполите са ненужна суета, подобно Съвестта и Вярата,
заключени отдавна в Разума.
Същността ми - изтъняла корда,
опъната до степента на скъсване.
Събирам Волята си в каменно Съзнание.
Изправям се срещу Живота,
отхвърлен от Общественото мнение.
Единствената ми реалност са кошмарите,
разяждащи до корен Същността ми
и жертвите на мойто съзерцание.
Единственото ми око е околярът.
Единствената ми ръка е спусъкът,
събрани в точката на натиска.
Останалото всичко е ирония,
инстинктът на ловеца и на жертвата.
И всичко се повтаря безпощадно
и все така до точката на Залеза,
затворен в скалата на околяра.
Разтварям се от воя на сирените
в мига на заличеното мълчание.
Вълкът е сам.
Вълкът съм Аз!


Публикувано от hixxtam на 04.05.2008 @ 23:49:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Нъ чис бългЪрски

» Материали от
   kolobarat

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сайт за извънземни съпруги (full)
автор: poetry_as_song
302 четения | оценка 5

показвания 47732
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Изповед" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Изповед
от regina на 05.05.2008 @ 20:44:50
(Профил | Изпрати бележка)
скрупУли
окУляр
иначе - почитания за опита да се разбереш!


Re: Изповед
от Das_verlorene_Kind на 05.05.2008 @ 10:32:54
(Профил | Изпрати бележка)
Реалността на героя ти е много сурова, почти войнишка. Няма място за тъмно-червени кренове...Харесва ми, защото е естетично, стегнато и с поносима доза символизъм...Браво! Пиши по-често...: )