Любов печална. Жалиш ли за нея?
Тя тръгва си, отива си от нас
А аз да я оплача не умея
нито на скришно, нито пък на глас.
Откъсва се от нас и се пилее,
изчезва и остава кухо в нас,
а ние и да плачем не умеем
нито на скришно, нито пък на глас.
И вятърът издухва съсипните.
Уж чисто е, а тъжно е без тях...
А ние си прикриваме сълзите!
Не е престъпно, не е, но е грях...